Какво за Вас е правото?
Da mihi factum, dabo tibi ius.
(Дай ми фактите и ще ти дам правото)
Деница Мутафова
Да се дефинира правото не е лесен въпрос. Защо? Защото то представлява едно твърде сложно и многопластово социално явление. Поради тази причина, съществуват множество определения за понятието право. Двете може би най- известни и най- дискутирани принадлежат на коренно различни исторически епохи. Първото определение, което се счита за класическото е формулирано от римския юрист Целз. То гласи: “Правото е изкуство на справедливото и доброто”. Акцентът очевидно е поставен върху правото като общочовешка ценност. Второто определение принадлежи на Карл Маркс. Според него правото не е нищо друго освен въздигнатата в закон воля на икономически господстващата класа. Известния теоретик и практик вижда правото като класово явление, като обществен диктат и принуда.
Кой от двамата е прав- Целз или Маркс? На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Голяма доза истина се съдържа и у двамата. Безспорно правото представлява общочовешка ценност, но от друга страна, то е и форма на принуда. Този свой “двойнствен” характер правото не е изгубило и днес. То не е нито добро, нито справедливо, нито човеконенавистническо или насилническо само по себе си. Въпреки всичко, ако трябва да дефинираме ще стигнем до заключението, че правото е един обществен, институционален и уникален по своята природа регулатор на отношенията между хората. Следва да изтъкнем, че правото е преди всичко едно обществено явление. То съществува единствено чрез съзнанието. Извън човешкото общество и извън отношенията между на хората за него няма никакво място.
Хората се нуждаят от ред. Смисълът от този ред е да се опази и съхрани както битието, така и живота. Правото представлява едно подреждащо явление. Всеки е длъжен да спазва закона, в противен случай си поема отговорността. Помагайки да уредим взаимоотношенията си, то се превръща във важна част от нашия социален живот.
Кой от двамата е прав- Целз или Маркс? На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Голяма доза истина се съдържа и у двамата. Безспорно правото представлява общочовешка ценност, но от друга страна, то е и форма на принуда. Този свой “двойнствен” характер правото не е изгубило и днес. То не е нито добро, нито справедливо, нито човеконенавистническо или насилническо само по себе си. Въпреки всичко, ако трябва да дефинираме ще стигнем до заключението, че правото е един обществен, институционален и уникален по своята природа регулатор на отношенията между хората. Следва да изтъкнем, че правото е преди всичко едно обществено явление. То съществува единствено чрез съзнанието. Извън човешкото общество и извън отношенията между на хората за него няма никакво място.
Хората се нуждаят от ред. Смисълът от този ред е да се опази и съхрани както битието, така и живота. Правото представлява едно подреждащо явление. Всеки е длъжен да спазва закона, в противен случай си поема отговорността. Помагайки да уредим взаимоотношенията си, то се превръща във важна част от нашия социален живот.